Всеки от нас е чувал изрази като «да умееш да се справяш с проблемите» «да си напълно концентриран» и «да се грижиш за себе си» много пъти. Няма да ви уверявам, че съм човекът, знаещ всичко за тези неща. Въпреки това, до известна степен съм успял да овладея тези така простички, но същевременно и трудни, неща.
Името ми е Дмитро Иржицкий и съм Delivery Director в SoftServe. Задълженията ми включват да следя представянето на екипа си и да решавам проблеми с различно ниво на сложност. Присъединих се към SoftServe преди почти девет години и работих в Лвов три години преди да се преместя в България. Преместването беше сериозен повратен момент в живота ми, трябваше не само да сменя страната, но и да се интегрирам в нова култура и да адаптирам стила си на живот. Участието в различни фирмени инициативи, предназначени да насърчават благосъстоянието и психичното здраве, ме научи на много важни уроци, които бих искал да споделя с вас в този блог.
ТРУДНОСТИТЕ СА РЕАЛНИ
Всички IT специалисти работят с главите си. Ако нещо става с главите им, то това се отразява директно на работата им. С времето емоциите и мислите се натрупват, образувайки критична маса, която може да доведе до състояния на напрежение или депресия, и накрая, частично или изцяло да изключи даден човек от работния процес или от живота като цяло. В областта на IT ние не извършваме монотонни, механични действия с ръцете си; трябва непрекъснато да мислим, анализираме и правим изводи. Ако нещо ни възпрепятства, то това ще се отрази на резултата.
Става дума за осъзнатост. Ако хората осъзнават даден проблем, те обикновено се опитват да го решат. Въпреки това, ако хората останат за продължително време в състояние на тревожност или стрес, това състояние може да се превърне в хронично, със сериозни последствия за умственото и физическото здраве. Човек може постепенно да потъне в състояние, в което иначе никога не би избрал да бъде.
СОБСТВЕН ПЪТ
Грижата за себе си може да постигне много. Няма конкретен период в живота ми, който да е задействал определени промени в съзнанието ми. Въпреки това, локдаунът за мен беше критичен период. Всички изведнъж се оказаха сами и трябваше да се изправят пред собствените си характери. Някои се оплакваха от хода на събитията по света и в страната, докато други започнаха да търсят отговори на екзистенциални въпроси. Това време ме подтикна да потърся отговори, които определиха пътя към по-доброто мое разбиране на мен самия. Осъзнах какво става в главата ми и започнах работа над мислите и чувствата си.
Лидерът или мениджърът има важна роля — той е отговорен за себе си, за бизнеса, за клиентите и за хората в екипа. Лидерът трябва да помага на своите колеги и да ги подкрепя, създавайки здравословна атмосфера в екипа. Това е трудна задача и ако лидерите не обръщат внимание на собственото си умствено здраве, те няма да са способни да подкрепят другите. Това е като къща от карти — лидерът е основата и ако бъде изтеглен, всичко започва да се разпада. Освен това, той не трябва да забравя клиентите си. Мениджърът е като атлас, с клиенти от едната страна и екип от другата; нуждае се от сила, за да поддържа баланс.
DARE TO CARE
Благосъстоянието, обичта към себе си и психичното здраве са свързани с това да поддържате хармония със себе си, да управлявате собствената си енергия и способността да се възстановявате. Постоянно изразходваме много енергия и от време на време имаме нужда да се презаредим. Да знаете как да го направите по най-добрия начин за себе си е важно умение. Тези неща играят критична роля в живота ни. Човек, в чиято глава няма ред, не може да сподели нищо с другите.
Грижата е следващата стъпка след себеактуализацията. Ако вече сте задоволили основните си нужди, започвате да обръщате внимание на външния свят. Да се осмелиш се състои в това да покажеш загриженост за другите в трудни моменти. Като се има предвид какво се случва в Украйна и по света през последните години, отделянето на време да се погрижите за себе си и за другите е много полезно. Ето това означава за мен фразата „осмели се да проявиш грижа“. Това е, когато дори в трудни моменти хората показват своята грижа за другите.
Вниманието към психичното здраве на служителите е положителна тенденция, следвана от компании по целия свят, и SoftServe не e изключение. Една от скорошните мащабни инициативи, в които участвах, е Dare to Care Month. Като пример, като част от него в България бяха проведени няколко офлайн и онлайн събития. По-конкретно, по време на един от уебинарите говорихме за това как да се научим да четем скрити сигнали или да развием фино чувство за комуникация с хората. В друга сесия хората научиха как да разпознават първите признаци на емоционален бърнаут, как се диагностицира и лекува, както и най-ефективните инструменти за превенция, които могат да използват. В Геритидж Парк в София се проведе офлайн събитие посветено на емоционалното движение.
Една от тайните за поддържане на психичното здраве е привличането на подкрепата на хора, които могат да разберат и допринесат за вашето възстановяване. Такива инициативи в една фирма не са неловки срещи с колеги, а по-скоро значима общност, където можете да намерите отговори и да получите съществена помощ. Това насърчава хората да се съсредоточат повече върху себе си, тъй като е възможност да се научат как да приоритизират собствените си нужди и да укрепят своите умения за постигане на благополучие.
КАК ДА СЕ СПРАВИМ
В свободното си време водя активен начин на живот. За да избягам от работното си място и вкъщи, използвам това време, за да направя нещо интересно, като катерене, ходене в планината, пътуване или търсене на приключения - неща, които ме карат да се чувствам жив и пълен с енергия.
Физическата активност е от съществено значение за личностното развитие. Не става въпрос само за помпане на мускули или постигането на "плажно тяло" преди лятото. Ежедневната физическа активност позволява да се води комфортен живот не само от физиологична, но и от психическа гледна точка. Като пример, аз съм запален по бягането. За мен сутрешното бягане е не само начин да постигна еуфоричното състояние след тичане, но и да наситя мозъка си с кислород. Всъщност се чувствам най-продуктивен не само след бягане, но и по време на него, защото когато бягам, имам време да структурирам мислите си, да разбера, да обработя в главата си или формулирам нещо. В сходен смисъл планинските преходи са духовно преживяване. Оставайки сам със себе си, без намесата на външни стимули, мога по-добре да се съсредоточа върху мислите си, да обработвам емоции, да филтрирам и организирам мислите си.
ПОМОГНЕТЕ НА СЕБЕ СИ
Ако нещо ви извади от психическото равновесие, съществува набор от практики, които могат да ви помогнат в този конкретен момент. Всъщност теорията за емоционалната интелигентност изброява специфични упражнения, които могат да помогнат за намаляване на интензивността на емоциите.
Най-лесният начин да си помогнете е да дишате дълбоко. Издишването ви позволява да рестартирате нервната система от симпатикова към парасимпатикова, така че тялото да може да започне да се регенерира и да работи отново. Освен това можете да направите нещо механично, като например зареждане, промяна на обстоятелствата, отиване в друга стая, преброяване на бели коли през прозореца или преброяване на врабчета на жица. Това помага да се изключите от дълбоки емоционални състояния. Ако изпитвате голяма тревожност, свързана с неизвестността на бъдещото събитие, опитайте се да превключите мозъка си в рационална посока на мислене, структурирайте мислите си и планирайте по-нататъшни действия. Това помага на човек да излезе от емоционалния хаос и да мисли по-внимателно.
За да предотвратите всякакви емоционални разстройства и да не увредите психическото си здраве, трябва да спортувате и да водите активен начин на живот. Звучи ли ви банално? Чували сте го стотици пъти? Е, ако всички говорят за това, може би наистина работи. И определено намерете време за себе си. Поддържането на баланс между професионалния и личния живот е от критична важност. Ако не намерим време за себе си, то с времето ще осъзнаем кои сме.
НЕ БЪРЗАЙТЕ
Тялото реагира на нашите мисли. Сами можем да определим вектора на нашия живот, като го начертаем в правилната посока. В балканските страни се научих да забавям темпото. В Украйна ритъмът на живот е много бърз, което насърчава хората постоянно да бързат да направят нещо, да стигнат навреме за нещо. Тук започнах да ценя повече баланса между работата и личния живот. Забавих темпото, което ми позволи да намеря време за себе си и психичното си здраве, да достигна определено ниво на себеактуализация и да започна да мисля за някои глобални неща. Разбира се, има моменти, когато губя това си равновесие и себе си, което е присъщо на всички хора. Въпреки това, всички ние можем да си направим изводите и да бъдем по-добри версии на предишното си аз.
